С разбиране към кожата

На каква възраст се проявява атопичният дерматит?

Атопичният дерматит е възпалително кожно състояние, което създава интензивен сърбеж (пруритус) с хронична еволюция.

Според статистиката 10-20% от децата и 1-3% от възрастните страдат от атопичен дерматит, а разпространението му се е увеличило три пъти през последните 30 години, особено в развитите страни. В скандинавските държави честотата на атопично заболяване е много висока (25%).

Клинични данни

Най-общо казано, атопичният дерматит се проявява в детството – в 85% от случаите преди 5-годишна възраст, а в 55% – в първата година от живота. В 10-15% от случаите започва след 15-годишна възраст, а в 5% след 40 години. Средната възраст, на която се проявява, е около 8 месеца, но в над 1/3 от случаите може да се появи и по-рано от третия месец. Най-често срещаният симптом е сърбежът (пруритус).

При бебетата и малките деца (0-2 години) лезиите са под формата на екземи със зачервяване, оток, сълзене, с предразположеност към бузите, брадичката, челото и централната лицева зона, и понякога към крайниците и тялото – зони, в които се появява като нумуларна екзема. До 2-годишна възраст се проявява и ксероза. След 2-годишна възраст обострянето става хронично под формата на силно пруритозни удебелени и лющещи се плаки с локализация върху гънките на крайниците, глезените и зад ушите.

В училищна възраст се наблюдават удебелени и лющещи се плаки със следи от инфектирани драскотини на гърба на дланите и на сгъвките.

В зряла възраст преобладават удебелени и лющещи се лезии, придружени от инфилтрирани папули и драскотини. Клиничната картина на атопичния дерматит при възрастните има характерни кожни полиморфни лезии: суха и грапава кожа, удебелени и лющещи се плаки, папули с различни размери, понякога с екземи. Характерна особеност на това заболяване при възрастните е резистентност към терапия на лезии на ръцете, зад ушите и около устата. Други често срещани клинични признаци са ксероза, кератоза пиларис, палмарна хиперлинейност, сух дерматит на ръцете, екзема на зърната, хроничен ангуларен хейлит (възпаление на устните), бяла пиритиаза на лицето, перифоликуларна екзема, бледност на лицето, периорбитален пигмент, гънки на Дени-Морган, повтарящ се конюнктивит, двустранна катаракта, бял дермографизъм, склонност към чести кожни инфекции.

В 30–35% от случаите атопичният дерматит е свързан с други състояния, като: атопични състояния (бронхиална астма, вазомоторен ринит), различни алергични разстройства (уртикария, дерматит, ухапвания от насекоми), синдроми на имунодефицит (синдром на Уискот-Олдрич, синдром на Бъкли, Синдром на Луи-Бар), автоимунни нарушения (витилиго, пелаге), метаболитни нарушения (фенилкетонурия, амилоидоза), генодерматоза (ихтиоза, синдром на Нетъртън, ектодермална дисплазия).

Появата на заболяването в детска възраст и запазването му в зряла възраст е предпоставката за изостряне на атопичния дерматит.

Д-р Михаела Сиокан, дерматолог и венеролог

Какво е важно да запомните:

Без подходящо лечение, пруритусът може да има дълбоко влияние върху качеството на живот на децата, както и на възрастните, водейки до нарушения на съня, безпокойство, чувство на неудовлетвореност, ниско самочувствие, депресия, социална фобия, стрес, изолация от близките.
В допълнение към овладяването на фазата на обостряне, все по-важно става и ограничаването на броя на епизодите, за да се осигури следването на терапията, и възстановяването на кожния микробиом може да доведе до значителни подобрения.
Борбата с атопичния дерматит може да доведе до непрекъсната битка с прекомерна инфекция, сухота на кожата, възпаление и пруритус. Прилагането на емолиенти ще намали кожната ксероза и косвено ще ограничи пруритуса.